При все това, да бъде юбилеен подарък. Това не са поръчкови творби в буквалния смисъл, а покана за абстрактно отношение към зърното – източник на живот или обикновена купичка традиционно ястие. Особено важно беше да дадем голямо пространство за интерпретация на авторите, за да получим поезия от зърна.

Най-често празнуваме бизнес юбилей предвидимо и протоколно, получаваме подаръци, които имат значение за компаниите, но добавената стойност за получателя не е толкова голяма.

Зад едни 25 години бизнес и градени стойности стоят толкова много човешки, интелектуален и физически труд. Първо си представих как този проект да има смисъл, да разчуства, да искаш да си го закачиш на стената и дълго да го гледаш.

Ентусиазъм, творчески директор на проекта

Velina Mavrodinova

Авторите трябваше да създадат фотографска творба, която включва един от видовете зърнени култури, които фирма SUICO предлага.

Свикнали сме да виждаме тези прекрасни, съвършени като форма оризови зрънца, бобчета, лещи, нахути и още много други, като част от различни ястия. Предусещаме вкуса им щом ги видим, но всъщност много рядко се вглеждаме в тях. Най-малко пък сме смятали, че биха могли да бъдат основен обект на творческа интерпретация. Именно тази неординерност на задачата предопределя крайния резултат и прави проекта толкова креативен и вдъхновяващ.

„Изкуството на зърното" е важен проект не само защото изпитва способността ни да погледнем по различен начин към обичайното, но и защото символизира търсенето на смисъл и вяра, скрити в едно малко зрънце.

Спокойно мога да кажа, че в работата ми на куратор, никога не съм получавала толкова необичайна и интригуваща покана като тази - заедно със 7 водещи съвременни фотографи и визуални артисти да застана пред изумителната творческа сила на природата.

Тя, създателка на разнообразни малки, перлени, шарени, цветни и безцветни зрънца, се превърна в предизвикателство и вдъхновение за 7 напълно различни фотографски творби.

"Изкуството на зърното" е арт проект, който от самото начало си постави задачата да надскочи обичайните параметри на корпоративната реклама.

Авторите, участващи в него, бяха поканени след внимателен анализ на досегашното им творчество, на изкуството, което създават, на личните им интереси и естетически разбирания. Очакването ни беше всички те да реагират по своя собствен начин, но в съзвучие с досегашното си творчество.

куратор

Весела Ножарова

Боряна Пандова бе сред първите, приели поканата за участие в проекта "Изкуството на зърното". Тя дълго се колеба дали да приеме, защото й бе трудно да намери своя подход към темата. Но веднъж открила го, избухна с прекрасна серия от аналогови фотографски отпечатъци и чудесен концептуален текст. В тях тя шаманства върху фотографската хартия, смесвайки ориз, шафран и зехтин, материали, типични за едно средиземноморско ястие.

Залагайки висока доза непредвидимост във фотографията си, тя разказва за непредвидимостта на кулинарния процес, но и на живота сам по себе си. Като резултат от този фотографски експеримент се роди серия изображения притежаващи живописна сила.

С подобна фотографска техника са работите на друга авторка, Яна Лозева. Тя използва метода фотограма. Това е директно осветяване на предмети, поставени върху фотографската хартия. След обработка на хартията с химикали ясно се виждат очертанията на обектите. В този случай това са зърна нахут, киноа, елда и др., които се впускат в елегантни композиции от елементи, напомнящи на магична звездна карта.

И ако първите две фотографки изграждат полу абстрактни композиции от зърна, то известният със своите документални серии Валерий Пощаров създава интригуваща сюжетна композиция. "Животът започва с игра" отправя поглед към група деца, играещи на улицата с шарени бобени зърна. На преден план има локва, в която се отразяват силуетите на децата и в която плува малка хартиена лодка. Фотографията е черно бяла, с много ниска гледна точка на камерата, а бобените зърна играят ролята на композиционен и смислов център.

На зрителския прочит залага друг автор от селекцията. Той отново работи с бобовото зърно. Иван Богданов създаде реален, силно увеличен макет на боб с височина от 160 см. С това гигантско зърно той направи фотосесия, от която бе избран един кадър. Човешка фигура, която подхвърля зърното във въздуха, на фона на сиво небе. Тази неочакваност на ситуацията, усещането за фантастичност са напълно в усинон със стилистиката на фотографията. Тя е в сфумато, потопена в меки сивкави нюанси.

Отново с боб работи и друг автор, Мартин Атанасов. Той е художник, фотограф и илюстратор, който много често използва техниката на колажа. По този начин създава почти скулптурна форма, колажирайки различни преди това заснети бобени зърна. Формата силно напомня голо тяло, заради бежово-розовата цветова гама, заради мекотата на формите, идваща от специфичните бобени извивки.

Младата Мария Налбантова е сред водещите имена на съвременната артистична сцена. Тя е художник, илюстратор, но също така често използва фотографската камера за своите работи. В този случай тя изненадва с находчива концепция. На мястото на златни годежни пръстени, там, където трябва да бъде диамантът, тя поставя оризови зърна от различни сортове. Погледнати отблизо, те блестят като скъпоценни камъни. Изумени сме от богатството на форми, текстури и цветови нюанси, създадено от природата в едно толкова малко зрънце ориз.

Последен в тази селекция, но съвсем не на последно място е проектът на Симеон Леви "Прегръдка / мунг". Това е и единствената фотография, регистрираща зърното, от което вече са израснали стъблата и листата на растението. Две покълнали бобчета с нежни стъбла и листа, тръгващи от малкото зърно на мунг, са се вплели в прегръдка. Фотографията е направена с голямо увеличение, така че всяка малка власинка върху повърхността на филизите да е видима.

Образованието й преминава през театъра и именно срещата с него я довежда до любовта й към фотографията и видеото. Във визуалния почерк на творбите си запазва усещането за игра и преживяване на живо, характерни за сценичните изкуства.

Опити от лабораторията за подивели фотографски рецепти:

„Поставих си за задача да намеря пресечната точка между зърното, готвенето и фотографията с на пръв поглед лесна рецепта от инфлуенсърската кухня.
Оризът вероятно е най-достъпната храна на света. Готвенето за мен, обаче, е алхимия, в най-добрия случай – импровизация с непредвидим краен резултат. 1:0 за ориза.

Така или иначе, не става дума за кулинарни рекорди. Става дума за лумен-химиграми.

Боряна Пандова

Лумен химиграми

Лумен-химиграмата е безкамерна фотографска техника, при която образът се постига посредством различни съставки, фотографска химия и обекти, поставени направо върху фотохартия, директно под въздействието на слънчевата светлина. В случая това са оризови зърна.

Резултатите при химиграмата са експресивни и винаги неповторими – също като в моето готвене, но поне не се очаква да ги ядеш с друго, освен с очи. В опитите си използвах ориз, куркума, червен пипер и олио, които общуват с фотографските материали.

Трябваше да спра, преди фотографията и кулинарията да се слеят в непредвидена готварска книга на подивелите готвографски рецети."